Fluorescence is a characteristic phenomenon in which solids, liquids, or gases emit light when illuminated. In contrast to phosphorescence, the term fluorescence applies to substances that have no afterglow, i.e. the fluorescence ceases directly upon irradiation of the stimulator. This means that the electrons of the atoms or molecules of the fluorescent substance excited by absorbing the energy of the incident light actually spontaneously return to their basic state while emitting characteristic light. According to Stokes' Law of Fluorescence, the wavelength of light emitted by fluorescence is longer than that of absorbed light:
υe Less than or equal to υa
Където
υ e = frequency of emitted radiation,
υ a = frequency of absorbed radiation.
Флуоресценцията е светлина, излъчвана от вещества, които абсорбират светлина или друго електромагнитно излъчване. Това е форма на луминесценция. В повечето случаи излъчваната светлина има по-голяма дължина на вълната и следователно по-ниска енергия на фотоните от погълнатата радиация. Ясен пример за флуоресценция се получава, когато погълнатата радиация е в ултравиолетовата област на спектъра (невидима за човешкото око), а излъчваната светлина е във видимата област; това придава на флуоресцентното вещество уникален цвят, който може да се види само при излагане на ултравиолетова светлина. Когато източникът на радиация бъде спрян, флуоресцентните материали спират да излъчват светлина почти веднага, за разлика от фосфоресцентните материали, които продължават да излъчват светлина след определен период от време.